Visi vertimai

Среди миров
Среди миров, в мерцании светил
Одной Звезды я повторяю имя...
Не потому, чтоб я Ее любил,...
А потому, что я томлюсь с другими.
И если мне сомненье тяжело,
Я у Нее одной ищу ответа,
Не потому, что от Нее светло,
А потому, что с Ней не надо света.

Здравей, Свиета! Отмина един горещ ден в София... Знаеш ли, през ноември съм включена в едно журналистическо пътуване до Куба, организирано от Съюза на българските журналисти и посланичката на Куба в София. Ще летим през Париж, там ще бъдем 5 дни, а оттам - Хавана. Много бих искала да можех да се видя някак си с теб или поне с твоите близки...

Здравей, скъпа Свиета!
Много ти се радвам, макар и от толкова далече!
Миналата седмица почина майка ми. Загубата на близък човек те кара да преосмислиш нещата от живота и да цениш повече усмивката и радостта от дребните неща.
Аз работя във вестник ДУМА - това е левият вестник в България.
Помня Лазара, когато с Цецо ни гостуваха през 1987-8 г. Ти още не беше планирана, но не след дълго ти стана един прекрасен факт. Дъщерята на моя брат! Която толкова много прилича на неговата майка - Бистра, особено с бялата лента на главата. Добрината и благородството си Цецо е наследил от нея.
Жените по природа сме по-гъвкави /адаптивни/, затова вярвам, че ще намериш верния път обратно към сърцето на твоя татко. Завинаги.
Сърдечно те прегръщам,
Катя.

Спасибо вам за участие в концерте.
Спасибо вам за выложенный клип на песню.

Здравей, незабравен мой първи трепет!
Свърши летният отпуск и отново потопена в динамиката на деня, мисълта ми често лети към теб. Липсваш ми и не искам да те забравя. Нашата среща преди 20 години остава много значима в моя живот... А при мен предизвиках промени, които ми предоставят повече свобода. Много бих искала да се срещнем отново! И в името на нашата среща съм готова да направя компромис с време, средства, хора и пространство. Защото силно вярвам в харизмата на приятелството. Може би съм все още по детски наивна...Прегръщам те силно.

А как само обичам цирк! Както обичам синьото море в бездънните очи на моята първа и още незабравена любов...

Здравей, скъпи Сизар!
Пише ти едно момче от България. Аз съм на 8 години и много харесвам предаването ти. Искам да се запозная с теб. Ще пристигна в Америка през ваканцията по твоя покана. Ще дойдеш и ти у нас. Ние с моята 6-годишна сестра Сияна ще те научим да говориш с котки!
Поздрави от мен,
прегръщам те:
Никола от България

Случайна среща.
Във жената бяла
учителката своя аз познах.
Отмина ме, не беше ме познала.
Затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима, добър ден!
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля - кръг е ореолен.
Учителко, целувам ти ръка!

Прости ми, прости ми
прегрешенията и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи,
учителко любима, добър ден!

seni seviyorum..seni ozliyorum..senin icin yaniyor bedenim..

Ay, ay, ay, ay
Ay, ay mi amor
Ay mi morena,
De mi corazón